Обичаните деца се превръщат във възрастни, които знаят как да обичат!

Детството е едно необятно поле , изградено от чувства, което ни позволява да посеем семената на любовта по един естествен начин. Това ще развие способността на детето да обича и да бъдеш обичано, да расте в една здравословна обстановка и да се изгражда като пълноценна личност .

„Ако успеем да захраним децата си с любов, страховете им ще умрат от глад!“ Именно демонстрациите на обич и нежност повишават самочувствието на децата и им помага да се изградят, като емоционално пълноценни и интелигентни личности, именно нашата любов им помага да се справят с опасенията, които възникват в различните етапи от възрастта.
Децата имат естествено, природно обусловено самочувствие и вяра в успеха. Винаги ни изненадват, как се изправят лице в лице с неприятностите и повтарящите се провали. Устойчивостта, оптимизъмът, самомотивацията и ентусиазмът са вродени качества. И в този смисъл, възрастните са тези, които винаги успяват да подкопаят тази емоционална интелигентност, с които всички ние сме родени. Ако проумеем това, ще усъзнаем и колко важна е ролята ни, и колко важно е да обичаме нашите деца, да ги научим на уважение, съпричастност, изразяване и разбиране на чувствата, контрол над гнева, адаптивност, доброта и независимост.
Какво можем да направим, за да растат здрави и щастливи децата ни?
Темпераментът на детето отразява система от вродени и специфичните емоционални вериги в мозъка, очертавайки неговото настояще и бъдеще емоционално изразяване и поведение. Те могат да бъдат коригирани или не, така че възпитанието трябва да е насочено именно в тази посока .
Всички деца и всички възрастни разполагат с определени характеристики, които трябва да управляват добре, достигайки до едно физическо и емоционално благополучие. Например срамежливите деца трябва да се научат да дават имена на емоциите си, да се изправят пред това, което ги притеснява, а не да се подтискат от това, което изпитват.
Възрастният пък трябва да покаже съпричастност без да подкрепя опасенията на детето, като по този начин му осигурява нови социални и емоционални предизвикателства, които ще му позволяват да расте. Трябва да защитим емоционалното си здраве чрез разработване на природните ни характеристики.
Що е то емоционално образование?
Специалистите съветват да се помага на децата да говорят за чувствата си, като начин да разберат себе си и другите. Въпреки това, думите представляват само малка част (около10%) от истинското послание, което получаваме чрез емоционалната комуникация. Поради тази причина ние не можем да се ограничим само до думите, но трябва да научим децата да разберат значението на позата, изражението на лицето, тона на гласа, ласката. Това ще бъде много по-ефективно и необходимо за тяхното развитие.
Насърчаването на самочувствието на детето чрез похвала и постоянна подкрепа е линия, която се внедрява в последно време от много психолози. И все пак, трябва да се подходи много внимателно, за да не се стигне до „размазване“ на реалността и крайни разочарования при един бъдещ сблъсък с неуспеха.
Стресът е един от най-големите врагове на детството. Недостатък, с които децата трябва да се научат да съжителстват, трябва да се научат да се справят с физическите и психически затруднения, да разработват нови невронни връзки, които да им позволяват да се адаптират към средата, в която живеят. Стресът и тревогите са част от реалния свят и човешкия опит, така както любовта и вниманието. Ако се опитаме да ги премахнем, ще им попречим да развият способността да се сблъскват с трудностите и неизбежните разочарования в живота.
Затова нека да оставим децата ни да се борят, като ги подкрепяме, без да преувеличаваме реалните им способности. Да проявяваме разбиране към техния свят изпълнен с чувства и емоции. Да им помагаме всеки път да се изправят, вместо да подчертаваме факта, че са били предупредени за възможното падане. Да бъдем по-уравновесени и изпълнени с любов, за да бъдем един по- добър пример.

 

 

 

info: Roberta Torrisi

, ,

Ancora nessun commento.

Вашият коментар